Идеята за „уважението към домакините“, „благодарност за отделеното време, внимание и пространство“ така безапелационно е вкоренена в съзнанието ми, че ако ме поканят на гости и нямам пукната стотинка за бутилка и ядки (или друго нещо, подходящо за бутилката), ще приготвя нещо с „подръчни материали“, намерени в хладилника. Ако и той се окаже безнадеждно празен... просто не ходя на гости.

По стечение на жизнените обстоятелства, родителите ми имат много приятели, които живеят в други населени места. И ходенето на гости при тях вече не е просто една вечеря с приятели, а поне една вечеря с приятели с поне едно преспиване при приятелите.

Майка ми е уникална жена. Не само защото е родила такова съкровище като мен, но и защото ме е научила на много неща, голяма част от които – за съжаление – оценявам късно понякога. Тази нейна идея оцених сравнително рано.

Пак по стечение на жизнените обстоятелства се случи така, че живях дълго време извън България и моите гости винаги идваха за повече от една вечеря. И още тогава разбрах и съм благодарна за безценната идея на мама – когато отивахме на гости за по-дълго, тя винаги подаряваше на домакините (освен бутилка и т.н. – според възможностите) и комплект спално бельо.

„Една къща и една домакиня – казваше мама – винаги имат нужда от нов комплект спално бельо.“

Казах ли, че е уникална жена? Няма дом, в който съм била поканена да гостувам по-дълго, и на който да не съм подарила комплект спално бельо.