Прочетен: 2434 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2013 09:51
Предположението, изказано от бивша Мис България (която иначе ми е симпатична, признавам), беше Захари Стоянов.
Ама и той пък, бедний Захарий, що не се постара малко повече и не си написа „Записки...”-те в рими?! А да ги беше докарал и в хекзаметър... какъв ти Омир, какъв ти Вергилий! Но, мълчи сърце!
В крайна сметка, отговарящите избраха третия вариант – нито един. Може би пък объркаха Стамболов със Стамболийски? А ако и вторият предизвиква основно асоциации само с един МОЛ, дето все а-ха да изгори, ама не става, всичко си идва на мястото. Дори ако се замислим още мъ-ъничко, „Ботев” и „Стамболийски” се пресичат, а Стефан и Александър... това не бяха ли онези пичовете на партито...
Дори и възмутително не е, и шокиращо не е.
Имам чувството, че така свикнахме вече с всякакви изцепки от екрана, че даже се усмихваме - разбиращо и прощаващо - на последвали обяснения "Е, човек не може всичко да знае!"
Разбира се, че човек не може всичко да знае.
Просто има неща, които ако не знаеш... какъв човек си?
Разгръщам подарената ми от баща ми, издадена
въ 1875г. Въ печатницата „Знаме”, Букурещъ
КНИЖКА ПЪРВА
„ПѢсни и стихотворения отъ Ботиова и Стамболова”.
И се забиват, сякаш гвоздеи, думите, написани преди почти век и половина:
. . .
Грабете го неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
Ний сме синца с чаша в ръка
Пием, пеем буйни песни
И зъбим се на тирана
Механите са нам тесни –
Крещим: „хайде на Балкана!”
Крещим, но щом изтрезнеем,
Забравяме думи, клетви,
И немеем и се смеем
Пред народни святи жертви!
А тиранът върлува и безчести край наш роден:
Коли, беси, бие, псува
И глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия,
На душа ми да олекне,
Чувства трезви да убия,
Ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
На пук и вам, патриоти!
Аз вече нямам мило драго,
А вий... вий сте идиоти!
...
И ми се мълчи. Все повече ми се мълчи. Не само една минута. И не само днес.
