Не, не съм Пепеляшка, горката,  която всички по навик обичат.
Зверовете са с чужди красавици и вече не носят котките чизми.   И Хензел не съм – всяка своя трошица раздадох за вяра, но в чужда посока. От тази гора на самотните скитници няма връщане. А е пълна със хора.   И принцесите свършиха – изтъняха  очите им – някакъв принц да дочакат. Празни са гарите, уморени – конете, пак закъсняват далечните влакове...   А в душата, сякаш на горска поляна, събират се нощем по сто героини. Всяка своята приказка тихо повтаря и ме моли: „Помни ме! Помни ме...”