Уважаеми, както вече споменах в първата част на моето CV, през 1989 г. взех, че се омъжих. Дипломата си за висше образование защитих след раждането на дъщеря ми, през 1990г. По-късно през същата година, наехме сергия на пазара в Струмица. Беше по-лесно да срещна извънземно, отколкото да си намеря работа по специалността, така че в продължение на три години продавах плодове и зеленчуци.
      Научих се: да различавам всякакви видове банани; да опаковам със скоростта на светлината насипни продукти като печена леблебия, ориз, маслини и др.; да смятам в хиляди, милиони и милиарди (нечовешката инфлация по това време в бивша Югославия беше превърнала всички в милиардери); да се усмихвам на най-намръщените клиенти и да сдържам гнева си в случаи, в които по-рано бих откъснала поне своята глава. Важно: Дипломата си е диплома, езиците са си езици, но детето иска мляко.
      След раждането на сина ми, през 1993 г., отворихме и малко магазинче за дрехи, но то просъществува само няколко месеца. Не че не знаех, но работата ми в магазинчето затвърди убеждението, че душ трябва да се взима поне веднъж дневно.        
      През 1994 г. се записах на курсове за изучаване на английски език. И тъй като съм го учила още от 5-ти клас, но не бях уверена, започнах от самото начало – There is Mr Smith. Hello, Mr Smith... Завърших всичките шест нива на курса.
      След  това се записах на курс за компютърна грамотност. Започнахме с DOS. Windows все още се задаваше, а преподавателят ни убеждаваше, че няма как да научим висшата математика ако не знаем простата такава. Не съм сигурна, че ще се справя с DOS сега, но с Windows се справям чудесно. Работя много добре с Word, Excel и Photoshop. Всъщност, уча бързо, когато ми е интересно.       В този период се срещнах и с първите представители на MLM или Мулти Левъл Маркетинг. Няма да изброявам всички фирми, чиито представители ме каниха да стана дистрибутор. Просто това бяха всички фирми, работещи на този принцип.
Покрай тях си затвърдих родилия се на пазара принцип:
      Когато искаш да продадеш нещо, продай го!

      През 1995-1996 г. работих в една фирма, извън Струмица, в продължение на шест месеца. И ако по това време не се беше обадил бизнесменският ми нюх, сигурно още дълго щях да продължа работата си там. Точно тогава установих, че при над 30 налични частни стоматологични кабинети, няма нито един частен зъботехнически такъв.  Лятото на 1996г. изкарах в четене на биология за 9-ти и 10-клас и посещаване на курсове по моделиране в София. Кандидатствах, приеха ме.       През 1999г. завърших Медицински колеж „Й. Филаретова” в София, една година ходих на практика в болницата в Струмица и през 2001г. открих собствената си зъботехническа лаборатория, първа в града.
      В периода 1996-1999г., по време на учебните занятия, всеки петък пътувах с автобус до Петрич, с такси до границата и оттам с кола до Струмица, а в понеделник в 3 сутринта, хващах рейса от Струмица за Истанбул и точно в 9.00 бях на упражнения.  Важно: „Човекът е човек, когато е на път”, вярно, ама Пантелей Пътник се казва така, защото на Св. Пантелеймон се стягат прелетните птици да отлитат, а не защото се е шматкал човекът по пътищата...
      По време на обучението си за зъботехник се записах на курсове по гръцки език. Старата любов ръжда не хваща, казват хората, и са прави понякога. Похвалих се в Струмица, че вече знам и гръцки (самонадеяността понякога не е порок, а недоразумение) и не след дълго ми се обадиха от Работническия Университет, в който бях изкарала курсовете по английски и компютърна грамотност, с предложение да водя курсовете по гръцки език.
      След първоначалния шок и притеснение дали ще се справя, мобилизирах цялата си енергия и любов към думите (фило-лог – вари го, печи го, любовта си е любов ), набавих всякакви учебници, направих си програма и се гмурнах. В най-дълбокото. До края на месец май 2004 г. водих вечерните курсове по гръцки език за възрастни в РУ „Йоска Свещарот”, Струмица. Ако имах възможност, бих продължила да го правя и до днес.       Простете, моля Ви, следващото неуместно отклонение, но ми се струва важно: Носталгията, уважаеми дами и господа, има различни проявления. При мен тя се появи под формата на ужас не че може да умра млада, а че ако това се случи, ще ме погребат там, в Струмица. Това не беше основната, но беше доста съществена причина и през 2004г. напуснах Македония.
      Родителите ми и брат ми имаха строителна фирма и някак естествено бе да започна да работя заедно с тях. В продължение на 5 години се занимавах със строителство.
     
      Междувременно се отдадох изцяло на голямата си страст – думите. Написах много неща, някои от тях се появиха и в книга, после още една, после един текст за моноспектакъл. Започнах да превеждам сръбски и македонски поети, почти не пропусках премиера на съвременен български автор и... още много мога да говоря за това, но да приемем, че форматът не го позволява. 
Важно: Когато непрекъснато окайваме положението си, накрая няма как да не се окажем в окаяно положение.
        По-късно поисках да продължа самостоятелно и се захванах отново със зъботехника, но не успях да се адаптирам към новите условия на работа и изисквания – бях силно повлияна от начина на работа в Македония, а той не се вписваше в съществуващата среда. А и да бъда честна – тази дейност се появи в живота ми заради Струмица. И може би е съвсем естествено и честно да си остане там.
      Преди седем месеца си направих сайт за еко играчки, книги, пъзели и други вълшебства – www.tuatara.bg, с което се занимавам и до днес. 
      Само че аз не споделям поговорката „Да би мирно седяло, не би чудо видяло.”  Защото вярвам в чудеса и ги  търся всеки ден. Не седя мирна, защото искам да видя чудо.
      Ето затова, уважаеми, приложено Ви изпращам своето CV. Мога много неща, но най-много мога и искам да работя с думи. И с хора.
        Бих добавила, че съм комуникативна, усмихната, толерантна, лоялна, ведра, лесно приспособима, работлива и отговорна личност, но това са черти, които се доказват, а не казват.
        А, да не забравя –  не вярвам на всички реклами! Наскоро попаднах на една в мрежата: "Побързай! Кликни ТУК и ОТСЛАБНИ!" Побързах. Кликнах. НЕ ОТСЛАБНАХ!


п.п.  За заплащането – ще се разберем. Защото нищо, което е с платено с пари, не е скъпо. 
   

Пазя си го вкъщи. :)

Благодаря ти. :)