Искам да напиша
нещо толкова внезапно 
като бурята, която
някога 
отгледа зрялост 
във очите на децата ми.

Да е впечатляващо –
досущ като череша 
с червените си плодчета,
сгушени в зелените прегръдки 
на листата.

Екзотично да звучи
и близко –
като аромат на дюля 
или праскова
и съвършено да е,
с формата на 
круша...

Но не пиша –

тъгата ми е захарно петле
за непослушни
спомени.

От няколко дни са ме налегнали непослушни спомени.
Бог да прости починалите ни близки!

залъжи ги с тъга - ще притихнат.
Мир на душите на всички, отишли си от този свят... И спокойни души на останалите още малко.